С обнародването в „Държавен вестник", брой 54 от 4 юли 2025 г., на Закона за несъстоятелност на физическите лица България запълни дългогодишна празнина в националната си правна рамка. До влизането му в сила страната оставаше единствената държава членка на Европейския съюз без цялостна уредба на личната несъстоятелност — обстоятелство, причиняващо сериозни социални и икономически затруднения на граждани, обременени с непосилни задължения.
1. Законодателна необходимост
С приемането на закона България изпълни едно от ключовите си задължения по Националния план за възстановяване и устойчивост. Законът предвиждаше преходен период, в рамките на който Министерството на правосъдието въведе в експлоатация нов Регистър на несъстоятелността. В него се вписват всички релевантни актове и действия по производствата; едва след стартирането му стана възможно подаването на молби за откриване на производство по несъстоятелност от физически лица.
2. Обхват и ключови дефиниции
2.1. Предпоставки за неплатежоспособност
Длъжникът е неплатежоспособен, ако в продължение на поне 12 месеца не може да изплаща задължения, надхвърлящи 10 минимални работни заплати. Ключов елемент е добросъвестността на длъжника, дефинирана в чл. 9 от закона: добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно имуществото и доходите си и не уврежда интересите на кредиторите. Законът изрично изброява хипотезите на недобросъвестност, включително:
- осъждане за престъпления срещу кредиторите;
- безпричинна липса на трудова дейност;
- нарушения на задължения за деклариране на доходи;
- безвъзмездни разпореждания с имущество на значителна стойност;
- поемане на явно несъобразени с доходите задължения;
- предоставяне на неверни данни или възпрепятстване на синдика.
2.2. Изключения от приложното поле
Законът не се прилага за задълженията на едноличен търговец, занаятчии или предприемачи — за тях важат правилата на Търговския закон.
3. Производство по несъстоятелност
3.1. Иницииране и предварителни мерки
Производството се открива по молба на длъжника до районния съд по настоящия му адрес. Молбата трябва да съдържа изчерпателна информация за трудовата заетост, неплатежоспособността и имуществото, придружена от съответните документи и декларации, както и от план за погасяване на задълженията. Съдът може да изисква допълнителни доказателства и служебно да допусне обезпечение — запор, възбрана или спиране на образуваните срещу длъжника изпълнителни дела.
3.2. Откриване на производство и синдик
При установяване на законовите предпоставки съдът обявява неплатежоспособността, открива производството и назначава синдик. Синдикът осъществява надзор върху честното провеждане на процедурата и действа от името на масата на несъстоятелността. С откриване на производството длъжникът губи правото да сключва сделки на управление и разпореждане с имуществото си без разрешение на синдика, с изключение на текущи разходи за задоволяване на жизнени потребности. Всички висящи съдебни и арбитражни производства срещу длъжника се спират; изпълнителните производства се прекратяват, освен в предвидените от закона случаи.
3.3. План за погасяване на задълженията
Ключов етап е изготвянето на план за погасяване, който може да предвижда отсрочване или разсрочване за срок до три години. Събранието на кредиторите гласува плана; съдът го утвърждава при спазване на законовите изисквания. Утвърденият план обвързва длъжника и всички кредитори с вземания, възникнали преди решението за откриване на производството.
3.4. Обявяване в несъстоятелност и осребряване
При липса на утвърден погасителен план съдът обявява длъжника в несъстоятелност, лишава го от правото на управление и разпореждане с масата на несъстоятелността и постановява осребряване. Всички задължения стават изискуеми от датата на решението. В производството се включва цялото имущество на длъжника — включително имуществото в режим на съпружеска имуществена общност — с изключение на несеквестируемото имущество, сред което е единственото жилище, служещо за постоянно местоживеене.
3.5. Разпределение на осребреното имущество
След осребряването синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите при реда на удовлетворяване по чл. 16 от закона. Непредявените вземания и неупражнените права се погасяват.
4. Последици от несъстоятелността
Законът предвижда два основни начина за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник: чрез изпълнение на утвърден план или при изчерпване на масата на несъстоятелността. В последния случай съдебното решение води до погасяване на неудовлетворените вземания, с изключение на изрично определените неопрощаващи се задължения — глоби, издръжки и обезщетения за вреди от непозволено увреждане.
Как ще ви съдействаме
Консултираме физически лица относно предпоставките за образуване на производство, изготвяме молбата и плана за погасяване и представляваме длъжника пред съда и събранието на кредиторите. Свържете се с нас за оценка на конкретния случай.
Бележка
Тази статия има информативен характер и не представлява правен съвет. Нормативната уредба се променя — за актуална и обвързваща оценка по вашия случай се свържете с нас.
Имате въпрос или нуждаете се от правна помощ по тази тема?
Запазете консултация