Нищожни клаузи в договор за потребителски кредит

Договорите за бързи потребителски кредити съдържат клаузи за неустойки, възнаградителни лихви, такси за експресно разглеждане и обезщетения за забава, чийто кумулативен ефект нерядко води до задължения, многократно надхвърлящи отпуснатата сума. Ако сумата, която кредитополучателят дължи, надвишава с повече от 30–40% получения кредит, е вероятно договорът да съдържа нищожни клаузи. Настоящата статия разглежда трите най-разпространени категории нищожни уговорки и критериите, по които съдът ги преценява.

1. Нищожна клауза за неустойка

Клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена в размер, излизащ извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Критериите включват:

• естеството на задълженията, чието изпълнение се обезпечава с неустойката, и техния размер;
• дали изпълнението е обезпечено по друг начин — поръчителство, залог, ипотека;
• вида на уговорената неустойка (компесаторна или мораторна) и вида на неизпълнението — съществено или незначително;
• съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението.

В практиката неустойката в договорите за бързи кредити се уговаря в размер на 20–80% върху цялата получена сума, независимо от размера на конкретното неизпълнение, при положение че и възнаградителната лихва е определена отделно — нерядко на дневна база. При тези условия уговореният размер на неустойката надхвърля многократно очакваните вреди и не служи на законните й функции. Клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и не поражда права за кредитора от датата на сключване на договора.

2. Нищожна клауза за възнаградителна лихва

Договорната клауза за възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато уговореният лихвен процент е несъразмерно висок. Практиката на кредиторите да определят лихвата в процент на ден (1–5% дневно) води до годишни ефективни лихви от стотици процента.

Съгласно трайната практика на ВКС нищожна е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, която надвишава:

• трикратния размер на законната лихва — при необезпечени кредити;
• двукратния размер на законната лихва — при обезпечени кредити.

В този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г. на ВКС, 2-ро г.о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. дело № 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/2007 г. на ВКС; Решение № 1291/03.02.2009 г. по гр. дело № 5477/2007 г. на ВКС, V г.о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г.о. Нееквивалентността на насрещните престации и неоснователното обогатяване на кредитора са самостоятелно основание за нищожност на клаузата.

3. Нищожна клауза за обезщетение при забава

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗКНИП при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение само върху размера на просрочената сума за времето на забавата. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (чл. 43, ал. 2 ЗКНИП).

Въпреки тази императивна норма, в много договори за потребителски кредит е уговорено обезщетение при забава в размер на 1–5% на ден от получената заемна сума — не само върху просрочената вноска. Такава клауза противоречи на чл. 43 ЗКНИП и е нищожна.

Как ще ви съдействаме

Извършваме правен анализ на договора за кредит и установяваме нищожните клаузи. При наличие на такива представляваме кредитополучатели в производства за прогласяване на нищожността и за връщане на недължимо платените суми. Свържете се с нас за оценка на вашия конкретен случай.